Изкуството беше нейният живот, Кандински – нейната съдба
1902-ра. Габриеле Мюнтер, която всички наричат Ела, най-сетне е намерила своето място в света на изобразителното изкуство. И своя учител. Родена в Берлин, тя от ученичка знае, че рисуването е нейното предопределение. Но Берлин и близките не могат да й дадат нищо в търсенето на нови изразни средства. Целта е Мюнхен, групата “Фаланга” на модерни, експериментиращи творци. Там са новите майстори. Там е и руснакът Василий Кандински, геният. А какво по-добро от това да станеш ученичка на най-добрия? А какво по-вълнуващо, ако той те забележи и като жена?
1902-ра. Ела се чувства музата на гения. Получила е двайсет и пет страстни, обещаващи целувки… и разбира, че професорът е отишъл на гарата да посрещне съпругата си Аня от Русия. Съпругата, за която никой не е знаел.
1902-ра. Годината, в която Ела разбира, че се е влюбила безвъзвратно. В женен мъж. В неверен мъж.
