Малко хора по света са по-известни от Дюма-баща (1802-1870). Укоряват го, че е забавен, плодовит, прахосник. По-добре ли щеше да бъде, ако беше скучен, безплоден и скъперник?

Творчеството на Дюма-баща е огромно. Никой не е прочел всичките произведения на Дюма, но ги четат по целия свят… Франция, както и светът, са научили френската история от Дюма. Тя не е съвсем достоверна, но не и съвсем невярна, а винаги чудно драматична.

Дюма е гениален, дори повече гениален, отколкото даровит. Въображението му създава безброй факти, които той нахвърля безразборно в пещта. Бронз ли излива там, или злато? Той не се запитва кое от двете; не изчерпва въображението на своята творческа природа в излиянията на огромното си творчество; той изпитва нужда да обича, да се раздава и успеха на приятелите си смята за свой личен успех.

Точно преди назначаването си за капитан на кораба „Фараон“ и сватбата си с красивата Мерседес, младият Едмон Дантес става жертва на заговор и се озовава в ужасния затвор на замъка Иф. След едно почти невероятно бягство и вече приказно богат, Дантес се завръща двайсет и пет години по-късно, за да отмъсти на тримата си врагове: Данглар, Вилфор и Фернан.