„Град Бохейн“ разказва за едно въображаемо бъдеще, лишено от технологии. В Ирландия през 2053 г. няма автомобили, компютри и телефони, а враждуващи банди се борят за контрол над западния ирландски крайбрежен град. Роман, замислен – по думите на самия автор – като „мащабно, помитащо забавление и сериозен езиков експеримент“.
Поредният автор на ICU, отличен с Eвропейската награда за литература, и третият ирландец, носител на International Dublin Literary Award (другите двама са двама любими „Колъми“ – Тойбин и Маккан).
Беше от ония лета, по които те обзема носталгия още преди да са свършили. Бледо, обезкървено небе. Нощем гръмотевици. Тревата с дъх на горчиво. Изкушения и болка и копнеж – това е то, лятото. От вертепите на Лабиринта неизменно звучеше сладостно калипсо. Контетата смучеха лули с марихуана в уличката пред Алядос. От панелките на Възвишенията се промъкваха провокатори – озоновият дъх на опасността придаваше особен, чувствен привкус на въздуха.
Схватки.
Кръв.
Бушуващи хормони.
