Последният велик рицар на Ренесанса – Пиер дьо Бурдей, абат Дьо Брантом въздишал по прекрасната кралица Марго, придружавал Мария Стюарт в последното ? тъжно пътешествие до Шотландия, познавал срамните тайни на всички високопоставени дами и господа. В края на 1584 г. буен жребец хвърлил ездача си и го обрекъл на заточение в построения по негов проект замък “Богатата планина”. Там се родила вълшебната еротична приказка с колоритни герои, особено привлекателни, тъй като не са измислени, а – истински. Размишленията за рогоносците, за потайностите на женското тяло, за знатните девойки, омъжените и вдовиците, за храбрите кавалери и за “наварския жребец” Анри IV са не просто скандална хроника за двора на династията Валоа, а увлекателно повествование, отразено в картините на Вато, Буше и Фрагонар – от Брантом “крадат” сведения и се възхищават Александър Дюма и Проспер Мериме, Балзак черпи с пълни шепи теми и образи за своите “Страшни разкази”, ще го благославят Стефан Цвайг и Хайнрих Ман.
Традицията, която подхваща Брантом, води към Стендал, после към Марсел Пруст, за да стигне до Хенри Милър и до Чарлз Буковски. Безсмъртната скандална поема в проза “Галантните дами” е химн за плътската любов, но и откровение за мисията на свободния човек в един враждебен към него свят. Вселената на Брантом е населена с богини, над които е надвиснала сянката на скритите в нас чудовища, описани от Маркиз дьо Сад и от Аполинер. Пълният български академичен превод ще се превърне в откровение за млади и стари.