Георг Зимел (1858-1918) е сред легендарните фигури на социологията, и то не само в епохата на раждането й, но дори още повече днес, когато са все по-невидими границите между социология, философия, психология, културология. Защото текстовете на Зимел навлизат в много дисциплинарни полета.
Есетата в тази книга са смислово, а не хронологично свързани и представят множество страни от неговото над тридесетгодишно размишляване върху експанзиращата модерност. В тях Зимел ювелирно – включително като слог – плете своите диагнози на социалното около теми като „кокетството“ и „трапезата“, „модата“ и „благодарността“, „Верността“ и „дискретността“, „лицето“ и „рамката“… Сборникът съдържа и исторически важния текст, с който Зимел открива Първия конгрес на Германското общество по социология.
Тези малки форми са писани за читатели от кръгове, далеч надхвърлящи академичните. Такива читатели търсят и тук, днес.
Как е възможно да градим общ свят, докато продължаваме да оставаме с непреодолими противоречия помежду си? Представяме ви опита на Зимел да отговори на този Въпрос.
