Френско-американският писател Джонатан Лител (р. 1967 г.) е автор на десетина романа, сборници с разкази и есета. В България е добре известен с първия си роман, написан на френски, “Доброжелателните” (2006), който печели двете най-престижни литературни награди във Франция: “Гонкур” и Голямата награда за роман на Френската академия. Последният му роман, “Една стара история – нова версия”, излиза през 2018 г. и също е удостоен с 2 награди: “Сад” и “Ренодо”.

Новата версия е разширен вариант на първата, издадена през 2012 година. В 7 самостоятелни части, глава след глава, разказвачът излиза от басейн, тръгва по дълъг неосветен коридор и отваря някоя от вратите, преди отново да се върне в басейна. Зад всяка врата го очакват приключения, всяка води към различна реалност, в която той задоволява най-фундаменталните си желания и най-невероятните си фантазии. С педантична обстоятелственост и документална точност авторът изследва старата като света и вездесъща сексуалност в нейната връзка с насилието, подчинението, доминацията, злоупотребата, жестокостите и престъпленията, до които може да доведе.

И тук като в “Доброжелателните” се спускаме в най-низките слоеве на човешката същност, които сякаш се отразяват до безкрай в галерия от огледала и където витае духът на Жорж Батай и на Сад, “божествения маркиз”. “Една стара история – нова версия” е книга безспорно скандална, книга шокираща, непрепоръчителна за прекалено добродетелни и свръхчувствителни читатели, книга, предизвикала крайни и противоречиви реакции и оценки – и която точно затова е задължително да се прочете.

Получени награди и призове:

– “Сад” през 2018 година
– “Ренодо” през 2018 година.

***

Роден в семейство с еврейски произход, (Лидски) емигрирало в САЩ в края на 19 в. Джонатан Лител е син на писателя Робърт Лител. Детството му преминава във Франция, която напуска чак когато става време да влезе в Йейлския университе. Завършил е престижната гимназия “Фенлон” през 1985 г. Въпреки че семейството му не е имало съдбата на евреите от Европа, Джонатан Лител е отраснал с тази история, която се превръща в централна тема на първата му творба. Детските му години са белязани от войната във Виетнам. След тригодишен престой в “Йейл” заминава за Балканите – по онова време – арена на конфликти. След завършване на образованието си в Йейл, се включва в редовете на хуманитарната асоциация „Действие“ срещу глада и в продължение на седем години обикаля редица страни във война като Босна и Херцеговина, Чечня, Афганистан, Конго, но ходи и в Москва. През 2001 г. напуска асоциацията, за да се отдаде на писателството.

Двайсет и две годишен, публикува първия си научно-фантастичен разказ на английски език (“Bad Voltage”). След излизането на “Доброжелателните” – бестселър, преведен в цял свят – издава сборник с новели, написани от 1995 до 2002 г. Следва есе, посветено на белгийския фашист Леон Дегрел (“Сухото и влажното”).

Получава френско поданство през март 2007 г. Понастоящем живее в Барселона със съпругата си белгийка и двете си дъщери.