„Върнах се, за да почувствам, че съм способна да скоча в пропастта, да падна, за да бъда – най-после – свободна. Макар да става дума за една безполезна свобода, която няма да има бъдеще. Свободна само в мига, в който трае шеметното падане.“
След двайсет години една жена се връща в Аржентина, откъдето е заминала, бягайки от едно трагично събитие. Само че тази, която се завръща, е друга – видът й е различен, гласът – също. Дори не носи същото име. Ще я разпознаят ли онези, които са я познавали преди? Той ще я разпознае ли?
Мери Лоън, Мариле Лаурия или Мария-Елена Пухол – тази, която е сега, тази, която е била някога – се връща в предградието на Буенос Айрес, където е създала семейство и е живяла до момента, в който е решила да избяга. Още не разбира защо е приела да се завърне в миналото, което се е опитала да забрави завинаги. И постепенно, сред очакваните срещи и неочакваните разкрития разбира, че понякога животът не е съдба, нито случайност: може би завръщането й е просто един малък късмет.
Клаудия Пинейро изненадва и завладява с този проникновен и разтърсващ роман, където реалността и съкровеността изтъкават гъста мрежа, в която читателят остава пленен за пореден път.
„Хичкок е жена, която живее в Буенос Айрес.“
Антонио д’Орико, Кориере дела Сера