Киното не дискриминира. To обича своите герои и чудовища поравно. Публиката обаче нерядко страда от предразсъдъци – предпочита щастливия край и съкрушения злодей. Критиката като че ли също има предубеждения – за нея са по-важни обективно признатите класики, а към второразредните заглавия се отнася с равнодушен или с високомерен скептицизъм, въпреки неоспоримата симбиоза между двете. Тази книга е опит да се помирят лагерите и да се посочат някои от по-значимите заглавия на седмото изкуство, които не са непременно първокласни, но носят в себе си достатъчно чар и креативност, за да им се обърне подобаващо внимание… а и за да им се отдаде заслужен респект. Приятелски съвет обаче: четете на светната лампа и по възможност с хладно оръжие подръка.