Същата самота, същото безмълвие. И този път – никаква надежда да преодолея препятствието или да го заобиколя. Впрочем препятствие няма. Нищо. Господи! Дишам, вдишвам нощта и тя влиза в мен пре някаква непонятна, неописуема душевна пролука. Аз самият съм нощ. (Жорж Бернанос)
Романът носи на своя автор Голямата награда на Френската академия и надхвърля успеха на “Под слънцето на Сатаната” – творбата, която десетилетие преди това е накарала да се заговори за Бернанос като за “френски Достоевски”. И до днес критици се питат дали “Дневникът на един селски свещеник” – тази “изповед от бездната” – не е и последният голям християнски роман в съвременната литература. При всички случаи става дума за книга предизвикателство, убягваща от всякакви традиционни класификации или жанрови определения.