С „Дивисадеро” Ондатджи ни въвлича в необикновено преживяване, като с лекотата на магьосник подрежда фрагменти от няколко истории. Случки и събития, които се разминават, догонват и припокриват.

Една чиста детска любов, предизвикала брутално насилие, се оказва повратната точка в съдбата на едно семейство. Семейство, събрано от смъртта и разпаднало се от любов. Порасналите деца се пръсват по света, неизменно застигани от незаглъхналите конфликти на своето детство. Навсякъде се натъкват на приятели и любовници, в които натрапчиво разпознават себе си и своите изоставени близки. Един и същ повтарящ се кадър проследява поредица от съдби, които се събират в общ фокус – улица „Дивисадеро”. Защото „дивисадеро” означава раздяла, но също така и любов, и спасение.

Анна, Клеър и Куп дълго се лутат, докато търсят помирение със своето болезнено минало. С тънък психологизъм и лирическо докосване – негова запазена марка – Майкъл Ондатджи ни потапя в многообразието на един свят, в който всеки от нас открива себе си.