„Дида седеше на любимото си място – беше ѝ като запазена марка. На ръба. На ръба на прозореца, точно там, където започват мечтите и свършва адът. Обичаше да е с гръб  към всички останали мизерни същества и за части от секундата да се пренесе някъде другаде. Някъде, където…“

Шестнайсетгодишната Дида е оградила себе си, мечтите си и живота си с правила, които спазва стриктно. До един безумен майски ден, в който всичко се променя.

Ден, изпълнен с толкова много противоречия. Ден, в който маковете са кървавочервени, а мечтите – болезнено далечни…

Ден, в който една-единствена дума пулсира натрапчиво в мозъка ѝ като все още жива пъпна връв:

МАМА

***

„Яна Титова е белязана с дарбата да разказва по оня магичен начин, който не се придобива, а е вграден по рождение. Малцина са улучените с този дар и за него се плаща скъпо – носещите го са призвани да виждат, да разбират и да лекуват света, като го разказват.“

– Веселина Седларска

„Диада“ нарушава каноните на приличното писане и те оставя без дъх. Блестящ литературен дебют на Яна Титова! Начинът, по който разказва, надмогва това, за което разказва.“

– Захари Карабашлиев