Тази книга не може да бъде разказана – трябва да се прочете.
… Имаше една баба – Игнатиевна, която лекуваше малолетните от глад. Тя им даваше гъбена отвара със сладка трева и децата кротко замираха със суха пяна на устата. Майката целуваше детето по състареното набръчкано челце и шепнеше:
– Отърва се, милото. Слава тебе, господи!
Игнатиевна стоеше до нея:
– Предаде богу дух, горкото, като живо лежи, сега в рая слуша сребърните ветрове…
Майката се любуваше на детето си, защото вярваше в облекчаването на горчивата му участ…