Щом под звездите огънят гори,
щом с Бога мъж говори призори
и кучето лежи до него в мрака –
забравят се тревоги, скръб, война,
за тях дорде напомнят писмена,
отлети с шифъра на Зодиака,
Над огъня и над лулата – дим.
Кълбо развива времето, незрим,
не казва Бог какво оттам се чува:
а разбереш ли, смачква те скръбта.
Като крадец умът е сам в нощта,
от кучето той само се страхува…
