Никос Казандзакис отдавна е любимо име на българските читатели. Романите му „Алексис Зорбас“, „Христос отново разпнат“, „Последното изкушение“ и др. вълнуват всяко следващо поколение. Тук обаче ще го срещнем в съвсем различно амплоа – на човек, вникнал в дълбочина във философията на будизма и мъдростта на Далечния изток. Поетична и замисляща, пиесата „Буда“ ще ви разкрие Казандзакис както никога не сте си го представяли.
Лягам да спя – сънувам, че съм облак. Събуждам се – превръщам се в човек.
Облак ли съм? Човек ли съм? Кое е насън? Кое е наяве? Събуждам ли се, или се преобразявам? Да не би и двете да са истина? Или и двете са измислица? Или са нищо? Нищото, което изпълва бездната?
О, Буда, Буда, мъглата постоянно се превръща в крепост, а крепостта в мъгла. Гледам от долния етаж и виждам крепост. Гледам от горния етаж и виждам мъгла…
Ах, едва сега разбирам: мъглата е единствената неразрушима крепост!
Из „Буда“
Никос Казандзакис (1883–1957) е гръцки писател, поет, драматург и мислител. Роден е на 18 февруари 1883 г. в Ираклион, Крит, днешна Гърция, тогава в Османската империя. Приеман за най-важния гръцки писател и философ на XX в. Получава световна известност след екранизацията на романа му „Алексис Зорбас“ под името „Зорба гъркът“ през 1964 г. с Антъни Куин в главната роля.
Автор е на есета, новели, поеми, трагедии, пътеводители и преводи на класически произведения като „Божествена комедия“ на Данте и „Фауст“ на Гьоте.
Както своя герой Одисей (от епическата поема „Одисея“, съдържаща 33 333 стиха и публикувана през 1938 г.), Казандзакис прекарва по-голямата част от артистичния си живот извън Гърция – изключение правят годините на Втората световна война.
Някои от произведенията му са свързани с историята и културата на неговата родина и с мистичната връзка между Бога и човека. През 1957 г. един-единствен глас не му достига, за да спечели Нобелова награда – получава я френският писател Албер Камю.