„Мъките, през които преминаваме, опитвайки се да преодолеем съществуващите в нас бездни, не знаят що е език, нация, вяра, пол, те не са ограничени с географски ширини и дължини” казва в интервю авторът на „Бездна“.
И тези думи красноречиво говорят за общочовешките измерения на романа, действието на който се развива в два етапа от живота на героите.
Първият, през 90-те години на миналия век, проследява разказа за летуването на остров Корфу на пенсиониран капитан от бившата югославска армия и съпругата му. Островът и преживяното разпадане на страната им ги връщат в спомена за предците им, които през Първата световна война са се борили по тези места за тази изчезнала вече държава. Освен от ставащото със страната им, съпрузите са обременени от разликите помежду си и най-вече от признанието на сина им, че е гей.
Втората част на книгата поставя действието в началото на нашия век и проследява разказа на сина и срещата му с младеж, който съдбоносно повлиява върху живота му. И това е напълно достатъчно, за да се пропука битието на героите и пред тях да се отворят безброй бездни.
Бездни между поколения, съпрузи, полове, нации, бездни в разбирането и тълкуването на морала, на миналото, на историята…
Бездни, разпъващи младите хора между оставането и напускането на страната и също толкова ужасните бездни, които разкъсват възрастните, потънали в носталгия по миналото.
Силен и сложен роман, третиращ универсалната тема за това как човек да преодолее себе си, миналото си, историята и как да запази правото си да бъде различен, да бъде човек.
