Рудолф, героят в този роман, от десетилетие готви с усърдие сериозен научен труд върху любимия си композитор Феликс Менделсон-Бартолди, но нещо все му пречи да напише първото изречение: ту гостуването на сестра му, ту опасенията, че след като си е тръгнала, тя може да се върне, ту собственото му заболяване, ту “адът на самотата”. Ето защо си стяга куфарите и заминава за Палма де Майорка, за да осъществи най-сетне начинанието си.
Там, в едно кафене си спомня за една млада жена, заговорила го по време на престоя му пак в Палма преди година и половина. Спомня си отчаянието й, ясно вижда покрусеното й лице. В съзнанието му се оформят най-различни възможни първи изречения за студията му, но оживява и нещастието на младата жена, накъсаният й разказ за някакъв “смъртен случай, после за някакво затворено консулство, после за някакъв скъп обяд, за някаква студена стая” и накрая за бетонната настилка под един хотелски балкон…

“Бетон” е роман музикален, заядлив, одухотворен, тъжен, жесток, опърничав, комичен, но преди всичко – гениален.” (Раймунд Фелингер)