“Незабравимо! Тя пише проза, каквато никога преди не е била създавана.” Тези думи принадлежат на английския писател, критик и изкуствовед, носител на “Букър”, Джон Бъргър.
Лятифе Текин (род. през 1957 г.) е сред най-изявените творци в съвременната турска литература. Книгите й са преведени на повече от десет езика. Поставят я редом с Орхан Памук – те са най-известните и най-четените турски романисти в зората на XXI столетие. През 2005 г. жури от критици оценява произведенията й като най-добрите в Турция през последния четвърт век. Оригинална, неконвенционална, щедро черпеща от фолклора, Текин напомня за магическия реализъм на Габриел Гарсия Маркес. “Берджи Кристин” представлява притча за оцеляването и съхранението на човечността, изтъкана от звуци, шумове и образи, която извиква представата за пещерна рисунка – примитивна, ала ярка, пластична и неподправена.
“Една зимна нощ на хълма, където денем огромните камиони докарваха и изхвърляха мръсотията на града, малко по-нататък от купищата смет, под светлината на фенера се появиха осем бордея…
На сутринта край грамадите смет, насред химическите отпадъци и калта се роди една махала с покриви от пластмасови легени, с врати от стари черги, с прозорци от мушама и със стени от влажни брикети.
След полунощ вятърът се промъкна и сграбчи покривите на бордеите. Те се разлетяха като птици. А заедно с покривите отлетяха и бебетата в люлките, завързани за таваните.
Потънали в дълбок сън, хората се събудиха от снега, който се сипеше върху топлите им лица и полепваше по клепките им. Първо помислиха, че сънуват красив сън, в който небето се е превърнало в сняг и се изсипва в бараките. После виковете им разцепиха нощта.”
