Книгата разглежда исторически и съвременни опити за принизяване на християнството, за изопачаване на неговия смисъл и значение. В контекста на една популярна в последните години книга с такава насоченост, “Делюзията Бог” на Ричард Докинс, Дейвид Бентли Харт предлага отговор от името на вярващите интелигентни хора, в който баналните и логически неиздържани аргументи срещу вярата са опровергани с убедителна лекота. Но книгата е нещо много повече – тя предизвиква най-вече “новите атеисти”, проповядващи привидно задълбочено едно “евангелие на неверието”, подплатено с пазарния успех на автори като Дан Браун, Сам Харис и Кристофър Хитчънс.
Дейвид Бентли Харт (р. 1965 г.) е американски православен философ, богослов и писател. Публикувал е трудове в областта на изкуството, литературата, религията, философията и политиката. Неговият превод на Новия Завет излиза през 2017 г. Защитава бакалавърска степен по изкуства в университета в Мериленд, магистър е по философия в университета в Кеймбридж, магистър по изкуства и доктор по философия в университета във Вирджиния. Преподавал е в университета във Вирджиния, университета “Св. Тома” в Минесота и колежа в Провидънс. Сред най-дискутираните му творби в областта на богословието, историята на християнството и критиката на атеизма са: The Beauty of the Infinite: The Aesthetics of Christian Truth. Grand Rapids, Ml: Wm. B. Eerdmans, 2003 (“Красотата на безкрайното: естетика на християнската истина”); The Story of Christianity: An Illustrated History of 2000 Years of the Christian Faith. London: Quercus, 2007 (“Християнството: илюстрована история на 2000 години християнска вяра”}; Атеистичните делюзии, 2009; The Experience of God: Being, Consciousness, Bliss. New Haven, CT: Yale University Press, 2013 („Опитът от Бога: битие, съзнание, блаженство”). През 2011 г. книгата му Атеистичните делюзии е отличена с наградата “Майкъл Рамси” в раздел Теология, а наградата е връчена на Дейвид Б. Харт от архиепископа на Кентърбъри Роуан Уилямс.
„Постепенно способността ни да забравяме може да направи така, че всичко да ни се струва незабележително и предсказуемо: дори нещата, които понастоящем са за нас изцяло необикновени и невъзможни. Най-съществената функция на историческата рефлексия е да пробужда от самодоволната забрава и да ни връща обратно към познанието за нещата, които никога не трябва да бъдат изгубвани за паметта.”
Дейвид Бентли Харт
