Аретè е старогръцка дума, с която се обозначава сборната мъжка добродетел, осъзнавана от древните хора като градивно активно поведение. В основата на тази нравствена категория – и фонетично, и съдържателно – е трако-елинският бог Арес, който е възприеман и като цар, войн, стопанин и мъж. Функциите на този образ на бога очертават идеала за властник, свободен гражданин, глава на семейство и защитник на родината.
Аретè включва идеи и образи, които трябва да бъдат разпознати и назовани, за да се постигне историко-психологическото им наследяване и етико-педагогическо възпитаване. Целта е една по-сложна мотивация за достигане уравновесеността между тяло и дух. Тази вътрешно-психологическа „борба на всеки със себе си” определя аретè като етика, която става педагогика, възпитаваща ценностна система за индивидуално и групово полезно поведение. Т.е. за изграждане на култура в латинския смисъл на думата – като „обработка на духа”.
Сборната добродетел, която в развитие формира Екзистенциално-ценностната система Аретè се структурира в пет тематични кръга: вяра, власт, бран, труд, любов, с техните персонификации: бог, цар, войн, стопанин и мъж. Проследявайки развитието им през трите хилядолетия държавно-строителна история от античния свят до днес, ние виждаме как вярата в езическите богове Арес и Марс, преминава в упование и закрила на светците-войни в християнската религия, за да се преобразува в съставна част на хуманизма на социалната държава – като надежда за по-справедлив обществен строй. В края на така очертаната линия от идеи и образи е любовта, която ги сплотява и насочва към исторически определената им мисия.