Ангела Меркел извървява много път от началото на 80-те, когато като скромен научен работник в Академията на науките организира концерти с класическа музика и театрални представления за комунистическата младежка организация. По това време тя неотдавна се е развела с първия си съпруг и за кратко живее в апартамент в Берлин без знанието и позволението на собственика му. Тогава е просто дъщерята на провинциален пастор, тридесет и няколко годишна самотна жена, която не използва потенциала си.
След това, на 9 ноември 1989 г., внезапно пада Берлинската стена и всичко останало е история. Само няколко седмици по-късно Меркел е говорител на „Демократично пробуждане“. През януари 1991 г. вече е министър за жените и младежта в правителството на Хелмут Кол. На 37 години е най-младият министър в републиканската история на Германия. През април 1995 г., вече като министър на околната среда, председателства първата среща на ООН за промените в климата. Предстои да спечели жестока битка за власт в партията си – и тя прави всичко необходимо, включително конфронтирайки се с човека, който я въвежда в голямата политика: Хелмут Кол.
На 22 ноември 2005 г. Меркел става първата жена – канцлер на Германия. Германците искат стабилност, сигурност и икономически просперитет. Те искат това и тя им го дава. Но истинската ѝ сила е на международното поле на дипломацията.
Ангела Меркел е най-забележителният преговарящ на нашето време. Най-добрата в решаване на многопластови международни и вътрешни кризи. Гръцката криза, кризата за еврото, испанска, италианска, португалска, автомобилната дизелова, Крим, Донбас, Брекзит, милионите мигранти, десетки вътрешнополитически… и още, и още. Тя оцелява, но дали кризите са преодолени?
И все пак – коя е тя: Майка Кураж или Меркиавели?