…Завистта, която разяжда душата на моя Хоакин Монегро и която аз се опитах да опиша, е една трагична завист, завист, която се бори със себе си, завист, която би могла да се нарече ангелска. Но какво да кажем за онази другата завист, лицемерната, прикрита и долна завист, която унищожава най-беззащитното и уязвимото в душата на нашия народ? Онази другата, колективната завист? Завистта на публиката, която отива на театър, за да ръкопляска на подигравките, насочени към най-изящното или най-задълбоченото?
Мигел де Унамуно