След лепкавата жега на Буенос Айрес тук всичко е чисто, свежо и хрупкаво като прясно изпрани чаршафи, уютно като планинско селце, пролетно като лютиче, цветно като шепа бонбони, усмихнато като слънчев лъч, синенебо като детски сън. Добродушно и смайващо самотно. Далече, далече от глъчката и шумотевицата, от тълпите и цивилизацията, от бързането и стреса, чак най-отдолу, най-на юг, най-накрая на земята. Fin del Mundo. Краят на света.

Така Изабела Шопова описва Ушуая, градчето в най-южната част на Земята, краят на света, който със сигурност няма да сложи край на пътешествията ѝ.  След “На изток – в рая”, “На запад от рая“, “На юг от разума”, “Подир сянката на кондора” и съвсем между другото, “Самоучител за преднамерено убийство на скуката”, Изабела ни предлага поредната си завладяваща сага – “Приказки от Горната и Долната земя”. 

Този път Изабела Шопова описва приказните си пътешествия по света, който не е спирала да кръстосва в продължение на десетилетия. Заедно с дъщеря си Бояна, която с любов нарича „подрастващото“ и “вечно гладното”, обикаля Горната земя – Русия от 2009 година с безумната ѝ бюрокрация и красотата на московските ѝ църкви, Поднебесната империя – тук са Хонконг и комунистическия китайски “рай”, либералната Ниска земя, където майка и дъщеря правят безуспешен наркотичен опит. Десет години по-късно ги виждаме в Чернобил, за който Изабела пише потресаващ пътепис. През 2015 г. пътешественичката прекосява Долната земя – Буенос Айрес с футбола, тангото и живописните си улици, супердолния край на Аржентина и на планетата, Ушуая, за да преброди след това южните островни земи Нова Каледония, Роторуа, Вануато, Нумея, Маре… Преди да се завърне в Бризбън и във времето и да ни разкаже за своята Австралия и нейните уроци по щастие.

Всичко това е написано с типичното неподражаемо чувство за хумор на Изабела, с езиковите ѝ и стилови инвенции, колоритните описания, невероятното богатство на речника. Минути на истинско удоволствие очакват читателите ѝ – и тези, които вече я познават и ценят, и тези, който за първи път ще посегнат към нейна книга.

***

“Родена съм във Варна през 1971. Прекарах ранното си детство на село, мечтаейки да се върна в родния си град. Имаше нещо омагьосващо в Морската градина и фонтаните на площада. Tъкмо тръгвах на училище, когато мечтата ми се сбъдна – върнахме се да живеем във Варна за постоянно. Обаче се озовахме в най-новия, най-далечния и най-негостоприемен квартал на града, сред хиляди новодошли другоселци като нас. Инфраструктурата беше недоразвита, нямахме телефони, градският транспорт беше кошмарен, нямаше достатъчно класни стаи в училището и учехме на три смени. Кал, бетон и грохот на излитащи самолети (от близкото летище) доминираха живота ни. Без да знаем, живеехме в имигрантско гето. Но пък беше весело – със съседите от блока (имигранти като нас) бяхме като едно голямо семейство.

Аз бях вундеркинд – научих се да чета в много ранна възраст и четях много. Мечтаех да стана първата българска жена космонавт. На 11 години бях приета в експериментална паралелка за изпреварващо обучение в математическата гимназия във Варна и завърших училище, преди да навърша 16. Продължих образованието си във Варненския технически университет. Сдобих се с диплома по специалността “Радио- и телевизионна техника” в края 1993-та година, точно когато всички варненски заводи затваряха и хиляди квалифицирани, опитни инженери оставаха без работа. Потенциалните ми работодатели мислеха, че се шегувам – 21-годишна с новичка диплома в едната ръка и новородено бебе в другата, търси работа като инженер.

Наложи се да си търся друго поприще. В годините на прехода работих какво ли не – бях манекенка в завода за облекло “Дружба”, плетях бутикови пуловери и ги продавах в прохождащите тогава частни бутици, водех курсове за манекени към фирмите “Богоя” и “Инел”, бях рекламен агент във варненския ежедневник “Народно дело”, работих в рекламния отдел на Радио Варна. Точно посред вихрещата се галопираща инфлация на 1995-та станах търговски представител на никому неизвестните тогава продукти на френския козметичен и фармацевтичен гигант “Пиер Фабр” чрез българската фирма “Арикозметик”. Оцелях сред икономически крах и политически кризи и създадох търговска империя по черноморието. Четири години по-късно станах регионален мениджър в дистрибуторската компания “Интербрандс”, дивизия “Колгейт-Палмолив”. През 2002-ра прекъснах кариерата си, за да последвам съпруга си в Нова Зеландия. В продължение на години пишех писма и статии за живота и приключенията ни там, които публикувах в сайта за българите по света иде.ли и на други места в Интернет.

Когато се преместихме да живеем в Бризбън, Австралия, събрах всички писма за Нова Зеландия и ги предложих на издателството. Така излезе “На изток – в рая”. Приключенията ни на австралийска земя пък се превърнаха в “На запад от рая“.”