Една всеобща история на сенките очаква да бъде написана. Там ще се срещнат изчезващото и въобразеното, огледалата и сънищата, изворите и изображенията, фантазиите и фантасмагориите.

Фотографията може да бъде мислена като част от тази обща история на изображенията, на “призрачното, което плаши”, на “следите, които остават”.

Фотографията носи в себе си огромното наследство на сенките, на тревожещите образи, на старите диаболични огледала, на магическите живописни портрети. Всички те създават големия сюжет за колебливата, неясна и податлива на кражби идентичност. Това е нашата вечна привлеченост, но и разтревоженост от присъствията и отсъствията, от подмените и привиденията.