Големите пътешествия често ме карат прибързано да прибягвам до изтъркани суперлативи, затова този път ще кажа само, че пътуването из Хималаите беше прекрасно, вълшебно, великолепно приключение, с повече възклицания на възхищение на квадратен километър, отколкото което и да е друго пътуване в целия ми живот. И поне този път смятам, че съм прав.- Майкъл ПалинУвод”Енциклопедия на света” на издателство “Пенгуин” винаги ми е била слабост. В скучни дни, когато ми се налага да водя разговори за данъчно облагане, обичам да я отварям на произволна страница и да се отдавам на тихо фантазиране. Първоначалното разочарование, че съм отворил на Норич и Нотингам, бързо се превръща в радостна тръпка, когато малко по-надолу погледът ми попадне на Нумеа, Нова Лишбоа и Новара – места, за които бих заминал още утре, ако някой ми каже, че се налага.В края на 2002 г., докато книгата “Сахара” беше още топла-топла, Роджър Милс ми подхвърли идеята да продължа с пътепис за Пътя на коприната. Когато погледнах картата, забелязах по пътя ужасно много пустинни земи, а търсех нещо, което ще ме откъсне за малко от жежките пясъци. Със съжаление понечих да затворя атласа, но погледът ми се плъзна на юг и на изток, където Пътят на коприната се преплита с онзи дълъг масив от беловърхи планини, надвиснали като вдигната вежда над Индия и свързани от една-едничка дума: Хималаите.Усетих смътно вълнение. Пресегнах се за “Енциклопедия на света” и открих страницата, която търсех. “Хилингдън: Лондонска голяма община”, “Хинкли: градски окръг в графство Лестършър”, и там, между двете заглавия, се гушеше: “Хималая. От санскрит: “Обител на снеговете”. Необятна планинска верига в Централна Азия, разположена по дължина на извитото Тибетско плато и затворена между реките Инд и Брахмапутра. Простира се на изток-североизток под формата на огромна дъга с дължина около 1500 километра.” Нямаше нито една дума в това кратко описание, която да не предизвика вълнение у мен и още щом затворих книгата, вече знаех с какво ще запълня следващите си две години. (…)