Темата е за постоянните отношения помежду ни, на вземане и даване, на даване и вземане, на получаване и отдаване, тази тема ни пронизва като същества с материални тела, от сутрин до вечер. Ние влизаме в постоянни взаимоотношения по това постоянно действие – на вземане и даване. Въпреки че като човечество ние все още не осъзнаваме, че в последните векове и даже хилядолетия, повече вземаме, и какво ли всъщност даваме? Една от най-скритите теми, прикривани по изкуствен начин, това е темата за собствеността, частната собственост и по-специално отношенията на вземане и даване. Защо не се осветлява тази тема ли? Защо се поставя на последно място темата за това, което е говорил Петър Дънов за частната собственост в средите на неговите последователи? Може би защото така е по-удобно на Статуквото, което не иска промяна и по един абсурден начин е впримчило Учението в мизерното състояние да бъде приковано като вероизповедание. Статуквото не иска да осъзнае дълбоката същност на това Всемирно Учение за еволюцията на човека. В еволюцията на човека има два непрекъснати процеса – вземане и даване! Вдишване и издишване! Приемане и благодарност! Нека се замислим!