В книгата се съпоставят западната (европейската) и източната (китайската) концепция за ефикасността, т. е. постигането на най-благоприятни резултати от човешката дейност. В европейската традиция ефикасността се схваща като процес, в който първо се създават някакви идеални форми (план за действие, проект, модел, образец), които след това трябва да бъдат наложени върху обкръжаващия свят и осъществени с по-малки или по-големи усилия, включително героични подвизи, сред които от времето на древните гърци изкуството на хитруването и надлъгването се цени високо (видно например от образа на хитроумния Одисеи). Древнокитайските стратези и мъдреци не наблягат върху надхитрянето на себеподобните и налагането на предварителни планове върху действителността, а повече върху ловкото използване на реалната обстановка и потенциала на ситуацията, съобразяването с логиката на нейното развитие, което позволява, от една страна, да се получи обективен ефект без усилия и разходи, а от друга страна, да се избегне завистта и омразата на околните и да се запазят поносими отношения с тях. Всички страни на ефикасността са взаимно обусловени и според Лаодзъ тя е възможна само тогава, когато отговаря на три основни параметъра – да изключва принуда, присвояване и пресищане.Философска книга, безупречно и завидно професионална ѝ същевременно достъпна, разбираема, истински пир за ума на хората, които могат и все още желаят да мислят. Дори само няколко неща, добре осмислени и приложени от нея, биха имали, извън всякакво съмнение, огромна практическа значимост в живота на всеки от нас.