Когато в днешно време говорим за Непалските Хималаи, първата мисъл е за комерсиален туризъм и алпинизъм. Но в миналото Хималаите са „остров на блажените“ за планинарите от всички континенти. Сред късметлиите, изпитали необикновената енергия на Великата планина от онова време, е и Румен Воденичаров заедно със свои четирима добри приятели. През далечната 1983 г. те извършват нещо необикновено: изминават 700 км под седем осемхилядника с преминаване на превали над 5500 м по пътя на първия хималайски трекер Бил Тилман.
Легендата гласи, че някъде там се намира митичната страна Шамбала, населена със свръхмъдри махатми. Едни смятат, че Шамбала съществува реално и вярват, че някои са стигнали до входа към нея – до каменна врата, неотваряна досега, защото „моментът, в който човешкият дух се приближава до божествения, още не е настъпил“ (Рьорих). Други са убедени, че Шамбала е страна, разположена в друга реалност и в измерение, достъпно само за духовно извисени личности.
Групата от петимата хималайски трекери не попада на входа към Шамбала; пък и това не е била тяхната главна цел, защото за тях „пътят е целта“. А целта на тази книга е преживяното от тях сред добрите хора, изповядващи хиндуизъм и будизъм, да пребъде и да пренесе читателите в едно по-невинно, по-романтично, но и по-предизвикателно време.