Има хора, които идват на земята не за да живеят щастливо, а за да направят
живота на другите щастлив. Те приемат една висока идея и я следват неотклонно.
Живеят в обществото, но не му се подчиняват. Защото подчиняват себе си
тотално на нещо по-висше и универсално, което включва щастието на всички.
Такива хора живеят, за да проправят пътека към бъдещето. Те са истинските
творци на прогреса. Желаят го, прозират най-правилния път към него, постигат
го и с това проправят диря и за останалите.
Тази книга е за Петър Дънов и Борис Георгиев. Двама българи разкъсали обръча
на националното самосъзнание и постигнали усещането за универсалност.
И двамата са известни със своята безкомпромисност по пътя към съвършенството.
Единият е създател на учение за себереализация, а другият твори изкуство, граничещо със съвършенството.
Книгата не е подчинена на стремежа те да бъдат идеализирани. Тя просто разказва
защо и двамата са казвали за себе си: Странник съм…, и разкрива дълбоката духовна връзка между двама извисени творци, кодирана дълбоко в тяхната съкровена душевност, в истинското им съзидателно аз.
В „Странник съм в този свят…“ ще ги срещнете като самотници в живота.
Самотници, победили самотността, превръщайки я в песен, която тази книга ви
дава възможност да чуете. И в образ, който можете да видите.
Книгата е за двама странници по пътя на вечния живот.