“Истинската медитация представлява директна среща с един съзнателен образ. Когато гледате вашия любим очи в очи, вие живеете с него в настоящето. Тъй като медитацията е изживяване подобно на това, ние трябва да се вгледаме в нашето сърце и да „видим“ там един жив образ. Това не е възможно, докато не концентрираме светлината на съзнанието си в дълбините на собственото си сърце. То е мястото, където можем постоянно да наблюдаваме движенията на своите мисли и да запазим съзнание за себе си”.
“В дълбока медитация ние се докосваме до най-дълбокия слой на нашето същество, този на Блаженството, който постепенно обвива всички останали слоеве. На това ниво езикът и мисълта са изцяло сведени до тяхната семенна форма. Без съмнение в медитацията отначало се използват свещени формули (мантри), символи и форми. Но те служат само за създаването на определено ядро, на едно „присъствие“, което кристализира в чисто духовно възприятие; в него съществува само Блаженство и няма повече форми. Когато медитацията се задълбочи, Божественият символ, например Христос или Буда, и неговото име и форма стават едно и потъват в подсъзнателния ум. Там те остават в семенна форма. На този етап ние чувстваме радост от медитацията, която е концентрирана около фината форма. Но дори и тази „опора“ изчезва, когато преминем от нивото на подсъзнанието към това на чистото Съзнание. В чистото Съзнание светът на проявлението лежи в безсеменна форма. Така семенната медитация (т.е. тази, която има някакъв обект за основа) преминава в безсеменна и се превръща в чувство на чисто Блаженство, без да осъзнаваме откъде идва то и накъде е насочено”.
“Брахман, абсолютната Реалност, в началото бил Един без втори. После Той пожелал да бъде много и се разделил на безбройни имена и форми по Своята собствена свободна воля, за да изпълни Своята собствена цел — това твърди Веданта. В процеса на еволюцията името предшества формата. Еволюцията не представлява създаването на нещо и наименуването му впоследствие. Интуицията за онова, което ще бъде създадено, се крие в сърцето на неговия Създател под формата на имена — като вибрация или мисъл, която е „решила“ какви ще бъдат нейните бъдещи изражения и форми; като сила, която ще вдъхне живот във формата и ще я накара да заживее. Не е ли казано същото и в Евангелието на св. Йоан Богослов? „Словото стана плът, Словото беше с Бог, Словото беше Бог; Словото стана плът и заживя сред нас“. Тук се има предвид изражението на творческата сила на Словото”.
(Откъси от книгата)
За автора
Свами Витамохананда ръководи Веданта Центъра във Франция, клон на Рамакришна Ордена, от 1994 до 2019 г., когато приключва своя земен път. По време на своето обучение в Индия, той преминава през строгата дисциплина на различните видове йога (карма, бхакти, раджа и джнана йога), изучава санскрит и индийска класическа музика. Една от неговите основни роли като ръководител на Веданта Център, Франция, е тази на духовен съветник и наставник. Това се осъществява по различни начини — чрез лични разговори, чрез беседи и семинари, чрез медитации, провеждани под негово ръководство и изпълнение на мантри. Ученията на свами Витамохананда се базират върху Веданта, така както тя е тълкувана и практикувана от Шри Рамакришна и свами Вивекананда. Поради интереса към неговите лекции върху практиката и психологията на йога и Веданта, а също и заради медитациите, които провежда, свами Витамохананда е канен редовно в някои европейски и други страни. Той е дългогодишен участник в Интеррелигиозен монашески диалог (dialogue interreligieux monastique, DIM), посещава различни манастири, където изнася лекции, и освен това организира, във Веданта Центъра в Грец (Франция), междурелигиозни срещи, в които участват представители на индуизма, християнството, юдаизма, исляма, суфизма и будизма.
