Николай Райнов (1889-1954) е уникален за българската история и култура на XX век разностранен талант – световно известен писател, поет, белетрист, драматург, есеист, художник-декоратор, изкуствовед, културолог, литературовед, популяризатор на изкуството, философ, стилист, преводач, публицист, завладяващ интерпретатор на българския и световния фолклор.
Учи в Духовната семинария в София, философия в Софийския университет, предприема езотерично пътешествие към духовните и археологическите загадки в Цариград, Сирия, Палестина, Египет, Гърция, Италия. Завършва художествено-индустриалното училище в София, бил е главен библиотекар на Пловдивската народна библиотека, където написва първите си научни изкуствоведски трудове. Общува в Париж с европейската и световна култура. Хабилитиран професор в Софийската художествена академия. Десетилетия работи като академик в Института по изкуствознание при БАН. Дописен член на Българския археологически институт. Един от основателите и пръв директор на Института за литература при БАН.
Богомилски легенди е издадена за пръв път през 1912 г. под псевдонима Аноним и бързо се превръща в литературно събитие.