Спомняте ли си Камен, Маляка, Пантата, Добролюб… съмнявате ли се, че те са още деца? Че още тичат между блоковете, планират геройски бели, кроят план след план как детството да продължи вечно? И още хвърлят баскетболната топка, онази – от Милано! – към коша, за който са водили своята славна таралежова война. Близо 40 години след първото си издание навярно най-обичаният български детски роман заживява нов живот с корица и илюстрации на Дамян Дамянов. Думите са същите, емоцията е различна. Днешните деца наглед други войни водят. В същността си обаче борбата им е същата – за правото да бъдат свободни, да градят живота си така, както им идва отвътре. И някогашните деца – днешните родители, трябва да разберат това. Иначе ще се изправят срещу настръхнали бодли, смели погледи и дяволито непокорство.

“— Червена точка ти нося! — похвали се той. — Знаех си стихотворението.
— Браво! — похвали го Ташев, взе го на ръце и го целуна по бузата.
— И две черни, обаче!
— Така ли? — правеше се на строг Ташев. — За какво?
— За плюене на другарче. Само един път го наплюх, а другарката ми сложи две черни точки.
— Друг път така да не правиш!
— След училище обаче го плюнах и за другата точка.”