Изминали са три години, откакто Лиа се сбогува с Аксел. Макар мечтата й за собствена изложба да е на път да се сбъдне и да заспива в прегръдките на друг, тя все още чертае насън контурите на любовта си към Аксел.

Когато пътищата им отново се пресичат, Лиа трябва да вземе решения, които могат да преобърнат живота й. Защото въпреки всичко, случило се помежду им, спомените са все още там – безценни, непокътнати, красиви. Просмукани в пукнатините на душата й, в рана, която все още кърви.

Защото той е момчето, което тя не може да забрави.

Заради безкрайното море, нощите, пълни със звезди, и музиката на Бийтълс.

Защото понякога просто трябва да послушаш, когато ти казват „остави нещата да се случат“, за да получиш всичко, за което си мечтал.