Вперени в телефоните си, децата ни са винаги онлайн, но какво правят в социалните мрежи, с кого се срещат и говорят и кои са виртуалните им приятели – ние не знаем. Когато са сами, огорчени, обидени, уплашени, ядосани, те не се обръщат към нас, а отново към интернет. А там ги чакат умели манипулатори на съзнание и псевдоприятели. Тийнейджърите буквално носят заплахата в джобовете си.
Писателката отново залага на емоционалното въздействие, на емпатията, на герои, с които съвременните тийнове се идентифицират.
„Днес, повече отвсякога, те имат нужда от утеха, от обич, от разбиране. С този роман се опитвам и аз да им дам една тресчица. А тресчица по тресчица правят сал. С такъв сал може да се преплува и най-бурното море.“
