“Пристъпил той вътре, вратата се затворила зад гърба му, но успокоявайки се, че знае думите, с които да я отвори, продължил напред. озовал се в просторна светла зала от мрамор с високи сводове. И какво да види – купчини кюлчета от злато и сребро, торби с несметно количество жълтици блеснали пред очите му и го заслепили. Прекрачил по-навътре и видял най-красивите дрехи, които някога били шити – от Африка, Китай, Нубия и Индия. А когато влязъл в следващата стая, за малко не се спънал в купчини бисери и всякакви скъпоценни камъни.”