Леонардо да Винчи (1452 – 1519 г.) е въплъщение на универсалния човек – физика и астрономия, математика и механика, анатомия и физиология, география и ботаника, химия и геология, архитектура, живопис, графика – във всички тези области Леонардо е познавач и новатор. Но малцина знаят, че великият учен е обичал да измисля басни, притчи, приказки, които му носят известност, още докато е жив. Те са на повече от петстотин години, но и до ден днешен звучат съвременно. Трудно е да бъдат отнесени към някакъв определен и единствен жанр: много негови творби напомнят басни или притчи с ясна поука, но има и битови хумористични ескизи, разкази за животните и дори фантастични повествования.

И до ден днешен в италианските села се разказват приказки, отдавна станали народни, а мнозина дори не подозират, че са съчинени от самия Леонардо. Текстът е илюстриран със старинни гравюри, графики, рисунки от по-късен период, а на места – с рисунки и ескизи на Леонардо, които специално са отбелязани в текста.