Старата лисица следеше всички движения на своето петмесечно лисиче и се преструваше, че спи.
Лисичето стоеше на пътечката, клекнало на задницата си. Ушите му, кадифеночерни и твърде големи за неговата малка глава, се изправяха от време на време да слушат крясъците на сойките долу в дъбовата гора. То стоеше там от обяд, когато слънцето огряваше цялото сечище — ту лягаше, ту ставаше, изплезваше езичето си и пъхтеше като кученце, загубило господаря си.
Старата лисица следеше всички движения на своето петмесечно лисиче и се преструваше, че спи.

Никола Стоянов Станев(Емилиян Станев) е роден на 28 февруари 1907г. във Велико Търново. Учи до 6 гимназиален клас в град Елена, но на зрелостен изпит се явява във врачанската гимназия през 1928г. като частен ученик. Учи жовопис, следва финанси и кредит. От 1932 до 1944 г. работи като чиновник в софийската община. През 1945г. управлява ловното стопанство в с.Буковец, Великотърновско. Завежда отдел във в-к “Литературен фронт. Избиран е за депутат в Народното събрание. През 1974г. е избран за академик.
От 1931г. започва да публикува кратки разкази. Сътрудничи на сп. “Съдба”, “Завети”, “Златорог” и др.
През 1938г. излиза първата му книга, сборникът му с разкази “Примамливи блясъци”. Там са представени произведенията, “През зимата” и “Пролетни стремежи”. Следващите му няколко книги – “Сами”, “Вълчи нощи”, “Тежък живот”, “След това” – са важни в живота му и му отреждат място сред най-изтъкнатите анималисти на българската литература. Пише повести – “Тиха вечер” и “Крадецът на праскови”.
От 1950г. работи цели 14 години върху романа “Иван Кондарев”.
Издава много книги за деца и юноши : “Повест за една гора”, “Чернишка”, “Януарско гнездо”, “Горски чудеса”, “Козелът” и др.
Последните му разкази са: “Вълкът”, “Скот Рейнолдс и непостижимото”, “Язовецът”.
“На сън и наяве” остава незавършен. Емилиян Станев умира в София на 15 март 1979 г.