“Губернаторът на Китай през 1931 г. забранява книгата, защото има герои говорещи животни. За него е недопустимо хора и животни да бъдат поставяни на едно ниво.
Най-омагьосващата приказка, която през 2015 навършва век и половина. Преди 150 години светът за пръв път бива едновременно пленен и озадачен от историята за малкото момиченце Алиса, което пада в заешка дупка и се озовава в приказен свят, населен със странни същества като Лудия Шапкар, Чешърския котарак, Мартенския заек, Бялата и Червената кралица.
В романа си Луис Карол остроумно смесва логично и нелогично, чаровно заиграва с думи и пространства, майсторски разплита границата и представите за реално и нереално.
Колекционерското издание е илюстрирано от един от най-изтъкнатите съвременни илюстратори- художника Ясен Гюзелев – “”една от най-блестящите визуални интерпретации на “”Алиса””. /Американско списание за научна фантастика и фентъзи Locus/.
“”Моят визуален превод на тази история почива върху някои творби на холандския художник Ешер. Доразвих някои от идеите му за сюрреалистичното пространство, обогатих ги с елементи от стила на ренесансовите фрески в църковните интериори”” /Ясен Гюзелев/
Авторитетният германски всекидневник “”Франкфуртер алгемайне цайтунг”” пише: “”Сигурно е съкровена мечта на всеки един илюстратор да направи илюстрациите към “”Алиса в Страната на чудесата””. Българският художник Ясен Гюзелев ни показва картини от “”Алиса””, които се леят на широкоформатните страници на илюстрованата книга като последователности от един сън. През един охра-филтър, който прави всичко леко разфокусирано и едрозърнесто, наблюдателят вижда все нови перпективи на сценичното действие – веднъж неговата гледна точка е твърде високо, друг път той е съвсем мъничък сред великански същества и уреди. По този начин действието изглежда като една безтегловна камера, която се движи свободно през пространството и времето, точно като самата Алиса.
Ясен Гюзелев се е оставил да бъде напълно обладан от кошмарната страна на историята, но не я е представил размазано, а напротив – педантично точно. Неговите сцени имат ефект на увличане (засмукване), както той ни е познат от сънищата за падане и летене, от които ни побиват тръпки.””
Книги, илюстрирани от Ясен Гюзелев, са излизали в Италия, Германия, Великобритания, Япония, Португалия, Япония, Корея и много други държави, а най-известното му произведение – “”Алиса в страната на чудесата”” от 2002 г., е издадено на седем езика.
“”Докато човек, особено съвременният човек, се опитва непрекъснато как да свърши една работа по-бързо, аз вървя по обратния път – търся само качеството, търся продукта който знам, че трябва да направя, независимо колко единици време ми струва… Почти никога не използвам една и съща техника, едно към едно с предишния си проект. Всяка нова работа я виждам по различен начин и тя изисква ново намиране. Това не е самоцелно. Винаги ми се е струвало, че ако тръгна да работя рутинно, някак си ще стана безинтересен на себе си, а и на другите със сигурност.“ – споделя Ясен Гюзелев.
Този подход и брилянтното рисуваческо умение са оценени от издателите и читателите. Книгите, илюстрирани от него се издават и на шведски, френски, португалски, гръцки, японски. Спечелил е “”Luchs“, награда от радио Бремен и “”Die Zeit“ за “”Пчелната царица“ и ’94 illustrators of the wear award, Болоня (1994); наградата на Buchkunst foundation, Германия (1997); “”Luchs“, награда от радио Бремен и “”Die Zeit“ за “”Алиса в страната на чудесата“ (2000); диплома от “”Златният молив на Белград“ (2001); награда за книга на Независимите издатели, САЩ (2002); награди на Американския институт за графични изкуства (2002, 2003, 2004); “”Luchs“, награда от радио Бремен и “”Die Zeit“ за “”Дон Кихот“; Сребърен медал от Асоциацията на илюстраторите, Ню Йорк (2004); наградата на издателство “”Хр. Г. Данов“ за “”Алиса в страната на чудесата“ (2010).
Ако не знаете откъде точно е тръгнал фентъзи жанрът, къде са неговите корени и кой е първият образец, от който и до днес черпят вдъхновение мнозина писатели на хитови фентъзи книги, ще ви кажем – началото е поставено от Луис Карол (псевдоним на Чарлз Латуидж Доджсън, измислен от него чрез игра на думи) и „Алиса в страната на чудесата“. Луис Карол е преподавал математика в Оксфорд, а „Алиса в страната на чудесата“ съдържа много логически и математически тайни, пленяващи мистерии. Сегашното издание на тази сто и петдесет годишна история е дело на Хеликон и новото в книгата са илюстрациите на Ясен Гюзелев. Премиерата на творбата с неговите удивителни, странни и завладяващи изображения се състои през 2010 година, а настоящото издание е луксозно и подходящо за най-големите ценители на изящната книга. Ясен Гюзелев започва да твори и рисува по историята на чудното момиче още през 1993 година за едно италианско издателство, което впоследствие се отказва от издаване и илюстраторът се свързва с издателство в Берлин. Минават няколко години, през които Ясен доразвива идеята и се превръща в един от успешните и търсени в цял свят български илюстратори. По собствените му думи той се е потопил в лабиринтите на Луис Карол и измисления от него свят, за да успее да пресъздаде по-късно образите ярко, абсурдно и сюрреалистично. За „Алиса в страната на чудесата“ е писано и говорено много, не е нужно да правим още литературни анализи на този удивителен сън. В съчетание с рисунките на Ясен Гюзелев обаче главната героиня и останалите приказни образи заживяват нов живот, добиват визуална плът и се превръщат в повече от реалност в сюрреалност. Живеем в глобализиран свят, вече е лесно човек да работи на едно място, а работодателите му да са на другия край на света, така се справя с живота и Ясен Гюзелев, живее в България, но илюстрира книги за различни държави и на различни езици. Илюстрациите, които той прави, са високо ценени, защото са изтънчени, с дълбок смисъл и подтекст, световните издателства умеят да откриват талантите, а ние можем само да се гордеем с това, че той ни е сънародник. Луксозното преиздание на „Алиса в страната на чудесата“ е подходящо както за децата, така и за възрастните фенове на историята и колекционерите.
от Хеликон
Луис Карол е псевдоним на Чарлз Лютуидж Доджсън, роден на 27 януари 1832 в малкото село Дерсбъри, графство Чешир. Той е бил най-големия син на свещеника Чарлз Доджсън и Франсис Джейн Лютуидж. При кръщенето, както често се е случвало в тези времена, са му дали две имена: първото – Чарлз – в чест на баща му, второто – Лютуидж – в чест на майка му. По-късно, когато младия Доджсън започнал да пише хумористични стихове, той е избрал псевдонима си от тези две имена, подлагайки ги предварително на двойна трансформация. Отначало превел имената “”Чарлз Лютуидж”” на латински, откъдето се получило “”Каролус Лудвикус””. След това им сменил местата и превел “”Лудвикус Каролус”” обратно на английски. Получило се “”Луис Карол””. Така е възникнал псевдонимът, прославил Доджсън далеч зад пределите на неговата родина.
Също като баща си Чарлз учи в Оксфорд, един от най-старите английски университети, но за своя специалност избира математиката. След завършване на курса той получава покана да остане в университета. През есента на 1855 г. е назначен за професор по математика към колежа на Христовата църква. По стара традиция на преподавателите в този колеж се поставяло условието да приемат свещенически сан и да дадат обет за безбрачие. Ако пожелаят да се оженят, то трябвало да напуснат колежа. Доктор Доджсън (така го наричали приятелите и учениците му) приел тези условия. Той даже започнал да се готви за приеманено на свещенически сан, но се отказал по средата. Боял се, че посвещаването ще му върже ръцете, а главно, че ще се наложи да се откаже от любимите си занимания – писане на хумористични стихове, посещение на театър (който той страшно харесвал) и фотографията. Всички тези светски занятия тогава се считали неподобаващи за свещеник.
Скоро в Оксфорд свикнали с облечената в тъмни дрехи фигура на доктор Доджсън. Той бил ексцентричен и затворен човек. Най-комфортно се чувствал сред деца, особено малки момиченца, в чиято компания обичайното му заекване изчезвало.
Неговото най-известно произведение е “”Алиса в страната на чудесата”” (“”Alice in Wonderland””, публикувано през 1865 г.), написано за забавление на Алиса Лидъл, дъщеря на декана на Христовата църква, последвано от “”Алиса в огледалния свят”” (“”Through the Looking Glass””), което се появява през 1872 г. През 1869 г. той публикува “”Phantasmagoria and Other Poems””, интересен сборник, включващ тринайсет хумористични и тринайсет сериозни поеми; през 1876 излиза дългата безмислена поема “”The Hunting of the Snark””; през 1885 се появява “”A Tangled Tale””, предвидена да провокира интереса на децата към математиката.
Освен фотографията, театъра и писането, доктор Доджсън имал още една страст – подобно на Белия Рицар, той непрекъснато изобретявал разни неща. Някои от изобретенията му са повторени след години от други хора и намират ширко приложение. Той изобретил шахмат за пътешественици, в който фигурите се закрепвали с малки штифчета, съответстващи на дупките върху дъската; приспособление за писане в тъмното; методи за проверка делението на 17 и 19; мнемонични методи за запомняне на поредица от цифри (самият той е запаметил с тяхна помощ “”пи”” до седемдесет и първия знак!) и много други.
Чарлз Доджсън умира на 14 януари 1898 г. в Гилфорд, където е заминал при сестра си за коледната ваканция. Там е и погребан. На гроба му има обикновен бял кръст.”
