Този Емил от Льонеберя правеше пакости всеки ден. Но хубавото на Емил беше, че никога не повтаряше една и съща пакост два пъти, а винаги измисляше нови. Както когато качи малката си сетричка Ида на върха на мачтата за знамето. Или онзи път, когато вкара коня си в големия салон, където кметът празнуваше рождения си ден. Тогава всички се смяха много, всички освен кмета…