ЕЛИСАВЕТА БАГРЯНА е родена в София на 29 април 1893 г. Когато била на 14 години баща й работел по железопътната линия до Велико Търново и живеели в един чифлик край Янтра. Тогава се появило и първото й желание да пише: “Никога не ще забравя Янтра, хълмовете около нея, целите посипани с диви теменуги… Порази ме не само красотата на града и неговата околност, но и това, че всичко беше свързано с едно славно минало, което говореше от всяка развалина, от всеки камък. Тогава за пръв път почувствах, че обичам тая земя, която е моя родина… Такива бяха и първите ми стихове: младежки, възторжени, романтични…”
Багряна завършва славянска филология, след което е учителка във Враца и Кюстендил. И още оттогава печата стихове в най-авторитетните литературни издания. Нейната поява на литературния небосклон е ярка и неугасваща. Поезията й – мечтателна и земна, вглъбено мъдра и поривиста, разчупва представите за покорната жена и налага правото й на щастие като независима, свободна личност.
След първата й книга “Вечната и святата”, която е литературно явление, същото впечатление правят и следващите: “Звезда на моряка”, “Сърце човешко”, “Мост”, “От бряг до бряг”, “Контрапункти”…
Превеждана на много езици за най-престижните световни антологии, поетесата става широко известна и в чужбина.
За децата започва да пише когато вече е сред най-изявените поети за възрастни. Когато е омъжена и е майка, която наблюдава израстването на сина си. Тя с благодарност споделя, че “…заслугата за това има и редакторът на сп. “Детска радост” Ран Босилек, който настойчиво ме канеше да сътруднича на списанието”.
Сред най-известните й книги за деца са “Търкулната годинка”, Звездички”, “Детски дни щастливи”, “Орлякът излита”, “Птички лекокрили”.
Поетесата ни напусна на 23 март 1991 г.