Муминтрол се събуди по изгрев слънце с чувство на паника. Беше затворен в спалния си чувал, сграбчен и задушен от влажна жега, нещо го държеше и не можеше да измъкне лапите си. Нищо не беше наред: лежеше в странен, кафяв сумрак и наоколо миришеше, както мирише дълбоко под земята.
Сега той успя да отвори ципа. Около муцуната му се завъртя вихър от иглички и пръст, целият свят беше променен, а той беше напълно изоставен. Наоколо пълзяха кафяви корени – бяха навсякъде, прескачаха с големи крачки спалния чувал. Сега дърветата бяха неподвижни, но в мрака те бяха настъпили право към него. Дърветата в цялата гора бяха изтръгнали корените си от земята и го бяха прескачали, сякаш беше камък. Кибритената кутия беше на обичайното си място, а до нея беше бутилката с боровинков сок. Но полянката беше изчезнала – нямаше я…