Слънце над гората грее,
вятър клоните люлее.
Там, сред гъстата дъбрава,
кичест бор се извисява.

Но от неговите клони
Що ли вятърът отрони?
Тупна то в тревата тежко
и от сън събуди Ежко.

– Гледай ти! – Бодливко рече.
Май пристигаш отдалече.
Броня люспеста такава
само рицар притежава.

А Шишарко със поклон
каза: бях на оня клон.
Аз съм най-обикновен.
Иска ми се и на мен
да съм рицар смел и славен.
Но това съвсем не става
без крака и без ръце –
само със добро сърце.