Много, ама много далеч оттук, зад един ей толкова голям океан, през сума ти планини, гори, градове и села, сателитни антени, кучета и разбира се – деца, растеше голямо дърво. Дървото беше хем обикновено, хем необикновено. Обикновено – защото на него имаше обикновена къщичка за птици. А необикновено – защото в къщичката не живееше птиче, а момченце. Необикновено момченце, което се казваше Джиго. То винаги беше готово да се притече на помощ и винаги му се случваха необикновени приключения…