Николай Райнов /1889-1954/ е писател, преводач, изкуствовед, дългогодишен преподавател по история на изкуството в Художествената академия в София, академик /1945/. През 1908 г. завършва Духовната семинария в София, а през 1919 г. – декоративно изкуство в Държавното художествено-индустриално училище. През 1912 г. издава първата си книга – “Богомилски легенди”. През 1919 г. е отлъчен от Българската православна църква и анатемосан заради книгата си “Между пустинята и живота”.
Оставя наследство от 60 оригинални художествени и научни книги и над 30 сборника с преразказани и обработени приказки от цял свят.