Много, много отдавна, преди почти три столетия, войникът Хубан донесъл в дома си стоманена ножица. През годините тя се предавала от поколение на поколение, а ръцете, които я докосвали, били на учители и търговци, духовници и революционери, войници и художници.
Ножицата преживявала много чудни, смешни, страшни и дори мистични приключения и взела участие в преломни за България събития. С времето от обикновен инструмент тя се превърнала в нещо повече. Станала вълшебен ключ към родовата памет. Така един ден, когато ножицата се оказала далеч от България, силата й се събудила и дошло време да се разкаже нейната история.
Надникнете в това прозорче към миналото. Там може да откриете частица от себе си.
Необикновените истории на писателката Юлия Спиридонова и великолепните илюстрации на художника Дамян Дамянов ще ви отведат на вълнуващо пътешествие в дебрите на българското минало.
***
Юлия Спиридонова е писател, който доказа, че тийнейджърите и децата четат книги и нямат нищо против българските автори. Затова я наричат “българската Джоан Роулинг”, Астрид Линдгрен… или просто Юлка, която няма аналог нито в българската, нито в световната литература.
Зад гърба на авторката, която е родена през 1972 г., има вече повече от 10 книги за деца и юноши, литературни награди, много почитатели и благодарни родители – защото “четенето отново е модерно”. Книгата ? “Тина и половина” се превръща в безапелационен бестселър, а през 2011 г. проучване показва, че книгите на Юлка са най-търсени от децата в библиотеките – едно от най-големите признания, които може да получи един писател.
Сред наградите на Юлия Спиридонова се нареждат престижни отличия като националната награда “Петко Р. Славейков” за принос в детската литература, националната награда “Константин Константинов” за автор на 2010 година, националната литературна награда “Перото” и много други.
С какво са по-различни нейните книги? Още на пръв поглед грабват с оформлението и илюстрациите си. Юлия има усет за красивото. Тя е родена в семейство на художници и дори сама илюстрира първите си две книжки. Пише за децата и тийнейджърите, за различните, за приятелството, за трудностите, които срещаме в зората на живота и които много от нас за забравили. А всъщност не трябва! Тя умее да говори езика на своите млади читатели и да ги разсмива. А едновременно с това да пише и на безкрайно сериозни теми – като наркотиците например (в “Кронос: тоя нещастник”). В книгите ? няма вулгарности и крайности. “Пиша книги, не репортажи” – казва тя и предлага на децата истории за нещата такива, каквито могли да бъдат. Споделя, че когато дойде вдъхновението, героите и техните истории сами я намират – понякога, в съвсем неподходящ за писане момент. И шеговито споделя, че когато историята не върви, спазва правилото на грузинския режисьор Георгий Данелия – “вкарваш трети идиот” – без да променя вече изградените образи, защото не трябва да има фалшиви нотки в историята. Понякога е трудно да улови мислите на героите си. А за да успее да ги “изслуша” и да запише своите неповторимите истории, Юлка си има и едно собствено правило:
“Общувам с деца. С много деца. Слушам внимателно. Подслушвам – винаги и навсякъде. Чета много, ама наистина много! Настройките “любопитство” и “въображение” трябва да работят винаги. И не на последно място, опитвам се да запазя сърцето си чисто и никога да не “поресна”.
Голяма част от работата на Юлия Спиридонова е посветена на децата и юношите. Освен с книгите ?, свързваме я и с детското седмично предаване “Здравей”, освен това е съсценарист на филмите “Break An Egg” и “Златната ябълка”. Организира инициативите “Кой обича приказки” и “Летящо прасе” към Столична библиотека. Стартира собствена благотворителна инициатива под надслов “Където живеят деца, трябва да има детски книги”, с която събира нови книги за децата в неравностойно положение. Отделно редовно прави дарения на библиотеките, с които любовта е взаимна.
Така, като един от малкото възрастни, успял да проникне в света на децата, Юлия Спиридонова застава до тях по всички възможни начини – и в творчеството, и в живота.
