Луксозно издание с твърди корици, гланцирани страници и красиви илюстрации!
Забавлявай се и учи! ММечо Пух и приятелите му от Голяма гора повеждат малките естествоизпитатели на едно незабравимо пътешествие сред животинското разнообразие на планетата Земя. В това издание децата ще научат как кучето става най-добрият приятел на човека, защо ленивците прекарват по-голямата част от живота си висящи с главата надолу и защо гущерите късат опашките си.
Подарете забавление на детето си и му помогнете да направи първите си крачки в света на знанието.
Книжката е част от поредицата “Моята първа енциклопедия с Мечо Пух”
***
Мечо Пух – той може да ядоса сам пчелите в Голямата гора. Може също да изпразни сам всички гърненца с мед. Той е едно лакомо мече – толкова лакомо, че се случват и инциденти – като например да се заклещи на входа на хралупата. Всъщност, на този тромав и чаровен пакостник често му се случва да попадне “натясно”.
Но пък какви мисли го занимават само! Забележителни прозрения. “Глупаво мое мече”, с нежност и снизходителност го нарича Кристофър Робин – защото са много, много близки приятели. Иначе непохватното и наивно “Мече без капка Ум” съвсем не е глупаво. То знае отлично какво е приятелство, благородство и чест. Дори, ако цитирате мислите на Мечо Пух с голяма сериозност, можете да минете за мъдрец и философ. Или поне да разрошите косите на детето, което дреме у всеки възрастен. Ако са ви нужди идеи, достатъчно е да отворите книгите за Мечо Пух на Алън Милн – и мислите ще ви връхлетят. Тези мисли са нещо като Тра-ла-ла, рум-тум-тум… и заедно с тях може да ви навестят някои чувства – например малко носталгия по детството.
С Мечо Пух се е смяло не едно поколение. И смеейки се, не е едно поколение е научило, че приятелството не трябва да се приема за даденост. Че ако искаш нещо, трябва да отидеш и да си го вземеш. Че любовта не може да се обясни. Че няма проблем, който да не може да се реши с чаша чай.
Откъде се е взела толкова мъдрост у едно плюшено мече? От живота, разбира се – от вдъхновението на един автор, от едно истинско момче и едно истинско мече… и истинското приятелство между тях.
Много хора знаят, че Кристофър Робин наистина съществува и това е синът на писателя Алън Милн. Всичко започва, когато Кристофър, още малко момче, се запознава в английската зоологическа градина с най-голямата атракция – талисман на 2-ра Канадска пехотна бригада, пропътувал пътя от Америка до Англия: черното мече Уини. Между тях се заражда приятелство и Кристофър започва да го посещава често. Понякога той дори влиза в клетката на Уини! А у дома Едуард, плюшеното мече на момченцето, получава ново име – Уини. Тъкмо това мече става известно в цял свят – на български език с превода “Мечо Пух”.
Втората част на името – Пух – вероятно е наследена от името на друга играчка – лебед, който Кристофър е имал преди това. Може би вече се досещате как са се казвали останалите играчки на Кристофър – Прасчо, Йори, Тигър, Кенга и Ру – разбира се, защото това са имената на героите в книгите на Алън Милн, участниците във всички приключения в Голямата Гора. Да не забравяме и Заека и Бухала, за които авторът получава вдъхновение от истински животни, наблюдавани заедно с малкия Кристофър в гората.
Всички тези герои в игрите на Кристофър Робин са увековечени завинаги в историите на Алън Милн – “Мечо Пух” и “Къщичка в къта на Пух”. Как си ги представяме? Образът на мечето с червеното елече се появява, когато през 1930 г. Стивън Шлезинджър закупува изключителните търговски права върху произведенията за Мечо Пух. През 1933 г. излиза и първият цветен филм с Пух и приятели. В следващите години те стават и герои във филми на Disney, като персонажите постепенно придобиват облика, с който днес ги познават хиляди деца и техните родители.
Мечо Пух е филмова звезда и обичан герой от вечен шедьовър на детската литература. С него и приятелите му са създадени играчки, книжки, филмчета, пъзели. Той е и един полезен помощник в опознаването на живота за поколения деца. Мнозина си припомнят от време на време много негови емблематични и поучителни реплики, като:
– Ще бъдем ли приятели завинаги? – попита Прасчо.
– Дори и за по-дълго! – отговори Мечо Пух.
