„Който и да си ти, драги читателю – пише Елин Пелин, – от тази книга ще научиш как Ян Бибиян се сдружи с малкото дяволче Фют, как то замени главата му с глинена, как след това попадна във вълшебното царство на Великия магьосник Мирилайлай и как след чудни и смели приключения се спаси. Неговите страдания и борбата му да се освободи от злото облагородиха душата му, калиха волята му, направиха го смел и предприемчив. Така той се качи на Луната и можа да постигне мечтата, която от векове е движила непримирим учени с буйна фантазия.“

Елин Пелин

Димитър Иванов Стоянов е истинското име на българския поет и писател Елин Пелин. Той е роден в с. Байлово през 1877 г. Темите на всичките му произведения са българското село, битът и нравите на българите. Израства с много книги, носени от баща му, сред които били творби на Ботев, Вазов и Петър Берон. Учи в София, Златица, Панагюрище и Сливен, но така и не завършва гимназия. Работи като учител в родното си село. Елин Пелин започва да пише още докато е ученик. Първите му творби са публикувани в сп. „Войнишка сбирка“ и в ученическото списание „Извор“. В последните си творчески години пише предимно разкази и романи за деца. Умира на 3 декември 1949 г. в София.

Произведенията му за деца са изпълнени с ведър хумор и жизнелюбие. Автор е на един от най-хубавите български юношески романи в две части — „Ян Бибиян“ (1933) и „Ян Бибиян на Луната“ (1934), на книгите „Златни люлки“ (1909), „Кумчо-Вълчо и Кума-Лиса“ (1918), „Гори Тилилейски“ (1919), „Сладкодумна баба“ (1919), „Правдата и кривдата“ (1920), „Песнички“ (1927), „Поточета бистри“ (1931), „Приказки и басни“ (1949) и др.