Бях дошъл от Детството. Помъкнал всичкия си багаж, задъхан, тичах по перона. Притеснявах се да не изпусна връзката. Влакът, който ме докара, въздъхна след мен през комина си и тръгна обратно тъжен и празен. Даже не му махнах с ръка, толкова бързах за Възрастландия. И тогава някой каза: “Искам приказка!” Ооо, не сега точно! Ще си изтърва влака. Дано някой друг разкаже – си помислих. Но наоколо беше пусто, а гласчето тихичко хлипаше… Накара ме да забавя ход, после да спра, да оставя багажа и… Това после е и днес. Приказката продължава. Детството е далеч, а за Възрастландия така и не заминах. Петър Петров