Трифон Иванов остава в историята на спорта като един от най-добрите централни защитници в българския футбол. Става футболист №1 на България за 1996 г. Има 77 мача за националния отбор, в които отбелязва 6 гола. Влиза състава на златния тим, завоювал бронзови медали на паметното Световно първенство в САЩ през 1994-та година. Автор е на паметния гол в мача срещу Русия, с които националния отбор се класира за Мондиал’98.
В последните години от своя пъстър живот Трифон Иванов споделя в едно свое интервю: „Да напиша книга? О, не, не! Това съвсем не е в моя стил. Няма как да стане. Далеч съм много от подобна идея. Аз по същия начин прецених, че и за треньор не ставам и затова и не се опитвам да заемам подобна позиция. По-добре е човек, когато знае, че не го бива за нещо, да не се опитва напразно. Както знаете, аз не обичам и медийните изяви, да се появявам в различни вестници, списания и т.н. и да коментирам някакви неща. Просто не съм такъв…”
Е, дано Трифон ни прости, че се заехме с нелеката задача да съберем неговата човешка и футболна история в тази книга. Задача, която в началото изглеждаше дори непосилна. А и едва ли някой може да обяви, че е напълно достоен да описва Железния защитник. Просто защото той е неописуем. Затова, ако ни гледа там отгоре, нека не бъде прекалено критичен към нас, авторите. Трифоне, работихме безкористно.
