На 12 август 2022 година Салман Рушди като един съвременен гладиатор се изправя на сцената в амфитеатралната зала на Институт „Шътокуа“, за да говори колко важно е писателите да творят в защитена и безопасна среда, когато към него се втурва мъж, облечен в черно. С нож в ръка.
Следва варварски акт на фанатизирана жестокост, разтърсил света на литературата и всяко почтено човешко същество на планетата. В своята книга изповед писателят за пръв път описва в незабравими подробности травмиращите събития от онзи трагичен ден и дългия път към своето оцеляване и изцеление, станали възможни благодарение на обичта и подкрепата на неговата съпруга Елайза, на семейството му, на талантливите и всеотдайни медицински специалисти и на писателските и читателски общности по цял свят.
На агресията и безумието Рушди противопоставя силата на интелекта, стоицизма и благородството на духа. И обезоръжаващата искреност. Защото неговият път към осмисляне на немислимото минава през литературата. Защото за него изкуството не е ненужен лукс, то е дълбоката същност на човешката природа. Защото той вярва, че любовта – а не омразата – има силата да премества планини и да променя света.
И защото един глас в съзнанието му не спира да нашепва: живей, живей!
***
Салман Рушди (р. 1947 г. в Бомбай) е британски писател от индийски произход. Стилът му, смесващ митология и фантазия с реалния живот, често се определя като магически реализъм, примесен с исторически измислици, а темата за взаимните прониквания, противоречия и недоразумения при преплитането на двата тъй различни свята – света на Изтока и света на Запада – минава като основна нишка през произведенията му. Той си спечелва признание още с публикуването на втория си роман „Среднощни деца“ (1981), за който е удостоен с наградата „Ман Букър“ през същата година. През 1988 г. неговият четвърти роман „Сатанински строфи“ предизвиква силна реакция в ислямския свят, книгата е забранена в много страни, иранският аятолах обявява автора за вероотстъпник и за убийството му е определена голяма парична награда.
Във Великобритания той получава от кралицата рицарско звание за заслугите си към литературата (2007), във Франция също е отличен с най-голямата литературна награда, избран е и за член на Американската академия за изкуство и литература. Сред основните му произведения, освен споменатите вече, са „Срам“ (1983), „Последната въздишка на мавъра“ (1995), „Земята под нейните нозе“ (1999), „Ярост“ (2001), „Шалимар клоунът“ (2005), „Чародейката от Флоренция“ (2008).