Валерия Велева: „За първи път излиза книга за Лили Иванова, която съдържа записаното в нейния личен дневник.
В последните 15 години звездното име на българската поп сцена е водила записки с нейни мисли за Бог, за България, за публиката – мисли, които издават дълбоката, точна и вярна преценка за нещата в живота, в музиката и в отношенията между хората.
Дневникът на Лили Иванова – това е вътрешният ѝ свят, където тя не допуска никого. Върху белите листове,изписани с красив почерк, сякаш е нарисувана душата ѝ. И когато ги разгръщаш, виждаш една силна и одухотворена личност, която знае какво иска, измислила е как да го постигне и е наясно с цената, която ще плати за това.
Приятелство и предателство, любов и омраза, истина и лъжа, грешка и прошка, политика и история, свобода и окови, минало и бъдеще, сцена и публика – това са дневниците на Лили Иванова. Те са равносметка на един емоционален, взривяващ и достоен живот, чиято спирала се движи винаги нагоре. С една мисия – Лили живее, за да пее!
В тези дневници няма фалш, няма лицемерие. И пощаданяма. Има великодушие. Има презрение, без скандал. Има достойнство.
И една цел: „Искам да остави след себе си истината за мен – а тя е това, което се случва на сцената“.
Лили реже като бръснач времето, което изпълва с присъствието си. Безпощадна.
В книгата са събрани и знаковите ѝ интервюта от последното десетилетие. От тях читателят разбира малките тайни, които правят Лили Иванова голямата господарка на сцената, прозира изстраданата ѝ мъдрост и удивителната ѝ сила. Има много спомени, неразказвани досега случки, изповедни моменти, думи на обич и признателност към най-вярната ѝ любов – публиката.
В книгата „Лили Иванова. Моят личен дневник“ като нишка минава тънкото ѝ чувство за хумор, убийствената ирония, с която отговаря на завистта. От разказаните истории и от личните изповедни моменти на Лили става безпощадно ясно, че за нея истината е над всичко, а за лъжата няма прошка, изплува великодушието ѝ да прощава, но да не забравя. Животът на Лили Иванова – на сцената и зад завесите, преди и след концертите – е събран в тази книга, чието мото е “Грехът ми е, че възпявам любовта“.
Лили се оглежда в оценките на хората, с които е работила и продължава да работи – поети, текстописци, композитори, музиканти. Освен респекта и преклонението, което изпитват към нея, има нещо, което всеки отчита – Лили е променила в някаква степен живата им, вдъхнала им е част от своята енергия и устрем да се развиват само напред.
Лили Иванова не е съдница на никого, но се е разплатила с всички. За всичко! Вероятно тя е единственият човек в тази държава, който не дължи на никого нищо и си плаща за всяко нещо и за всеки жест. И знае как да благодари за уважението.
Образа на Лили Иванова допълват със свои оценки журналисти, музиковеди.
В книгата за първи път се показват всички награди на Лили Иванова – двата “Златни Орфея”, десетките държавни и международни музикални отличия и дори връчените ѝ пагони на полковник от БА.
Книгата „Лили Иванова. Моят личен дневник“ надниква и в гардероба на примата, за да покаже нейното отношение към модата като част от вътрешния свят на твореца.
Лили Иванова много държи на роднините си. За първи път са публикувани архивни снимки на нейните родители, на сестра ѝ, на племенниците ѝ.
Книгата е богато илюстрирана с много снимки, близо 270, като доказателството за звездния път на една певица-феномен, отдадена на музиката и на публиката, на една истинска победителка на времето, която ни влудява с нейната приказка за любовта.
Ето някои от мислите на Лили Иванова, включени в „Моят личен дневник“:
Не се страхувам от живота, който ме очаква – любов и омраза. Винаги съм казвала:
Не забравям!
Не прощавам!
И не отмъщавам!
Нямам това право – това е правото на Господ Бог – той решава!
Пеенето не е олимпиада – то е магия. Или я имаш, или я нямаш!
Могат да ми простят физическата сила и младостта, която изглежда непреходна, но не могат да ми простят силата на духа, защото моят дух ги смазва. А това е мотото на живота ми.
Битката с мен е предварително загубена, ако някой си послужи с лъжи.
Животът се обезсмисля, когато престанеш да си полезен за другите. Това се отнася и за политиците.
Ние сме в упадък, не в криза. Живеем в режим на тревога.
Мярката на живота е не как сме живели, а какво сме оставили след себе си.
Аз живея с бъдещето, с всичко, което е напред!
Градушката от измислици се разбива в моето презрение!
Младостта е качество, което се придобива с възрастта!
Когато ме питат как се справям с толкова обич и омраза, аз им отговарям: “Живея само с обичта”.
Аз съм огън и вода.
България е моята родина, която не може да се замени с нищо.“
